Историята на един украински ИТ мениджър, избрал да се релокира в България

Историята на един украински ИТ мениджър, избрал да се релокира в България
Макс Жданов е Вицепрезидент на дивизията “Travel & Hospitality“ в DataArt. Роден е в столицата на Украйна – Киев, където завършва „Информационни технологии“ в Киевския политехнически институт, а в последствие придобива и магистърска степен по Приложна математика.

Кариерата му започва като системен администратор, по-късно става разработчик на уеб приложения, след което заема различни мениджърски позиции, преди да се присъедини към DataArt през 2018 г.

Въпреки че е изградил солидна кариера в Украйна и по това време вече работи за водеща международна ИТ компания, Макс решава, че по-съществена промяна би се отразила добре на него и на семейството му. Ето защо, със съпругата му започват да проучват възможностите за работа в различни европейски държави и в крайна сметка се спират на България. „Идвал съм няколко пъти в България преди да се преместим, тъй като работех с български клиенти. На едно от бизнес пътуванията взех и съпругата ми, за да види как ще се чувства тук. Оказа се, че България много й харесва и решихме, че няма за какво повече да се колебаем. Не бих казал, че решението за преместването беше чак толкова трудно и не съжалявам, че направихме точно този избор“, споделя той.

Първите месеци в София

Цялата процедура по релокирането на семейството отнема около 3 месеца, като е свързана най-вече с подготовка на документи и административни процедури. По стечение на обстоятелствата, клиентът, с който Макс трябва да работи, променя плановете си и се оттегля от българския пазар, но той и семейството му вече са в София и решават, че това няма да ги откаже. „Предпочетохме да се устроим и да видим какво ще се случи. Хубавото беше, че се преместихме в България през лятото - време, в което има много възможности за разходки и пътувания и всичко изглежда зелено и приветливо“.

Следващата стъпка за Макс Жданов и съпругата му е да изберат подходящо училище за дъщеря им Мария, която по това време е в предучилищна възраст.

„Проверихме няколко частни училища и се спряхме на едно от тях, тъй като повечето деца в него са чужденци и тя нямаше да бъде единствена. Искахме дъщеря ни да усвои българския език, но в същото време – да направим прехода за нея една идея по-лек. Истината обаче е, че за нея адаптацията беше много трудна, но за щастие, този период отмина и към момента тя се чувства чудесно тук, говори свободно и има много приятели“.

Социалният живот на украинците в България

Макс признава, че българският му не е на достатъчно добро ниво и че не го практикува ежедневно, но разбира почти всичко. С изненада установява, че българският език е много по-близък до украинския, отколкото до руския.

След няколко месеца престой, съпругата му доста активно започва да търси социални контакти и бързо намира приятели, както българи, така и чужденци. Оказва се, че у нас съществуват много общности на украинци, руснаци, майки от Украйна, които лесно могат да бъдат намерени чрез социалните мрежи и които си организират редовни срещи.

Това помага на семейството да свикне с живота в България и да се адаптира по-лесно. Макс и съпругата му дори стават родители за втори път, след като преди две години тук се ражда синът им - Иван. „Самият факт, че второто ми дете е родено в България е достатъчно доказателство, че тази държава е станала част от живота ни и се чувстваме комфортно“, споделя той.

Предизвикателствата

Що се отнася до предизвикателствата – според Макс те не са чак толкова непреодолими, тъй като българите са доста гостоприемни и приветливи, а храната и климатът тук са превъзходни.

Едно от нещата, които бяха доста странни за мен в самото начало, беше начинът, по който жестикулирате за „да“ за „не“. През първите дни след пристигането ни трябваше да посетим близкия магазин, за да купим разни неща за дома. Каквото и да искахме, продавачката все кимаше отрицателно и не разбирах защо. В последствие ми разясниха, че българите имат свой начин да изразяват отрицание и съгласие, противоположен на масово познатия“, разказва Макс.

Друго нещо, което силно го впечатлява, е разнообразието от местни храни, които не само са на достъпни цени, но и са изключително вкусни. „Географски България е разположена така, че да има достъп до продукти от Турция, Гърция, Източна Европа, Западна Европа. Когато пристигнахме, за нас беше изненадващо колко много плодове и зеленчуци има и колко дълъг е периодът, в който са налични на пазара“, констатира той и допълва: „За мен българската кухня е прекрасна, особено много обичам баница, шопска салата, кисело мляко и български домати“.

София е град с много възможности – не само за българи, но и за чужденци“

Пред Макс и семейството му никога не е стояла дилемата за това в кой български град да се преместят, тъй като от самото начало е знаел, че именно в София е концентриран ИТ секторът у нас.

Огромното предимство на София е, че има изключително удобни транспортни връзки до останалите градове в страната, до красиви курорти, както и до съседни държави. Само за няколко часа път с кола човек може да стигне до Гърция, Турция, до Черноморието или до някой ски курорт. А това, че планината Витоша е част от града, е просто великолепно“, споделя той.

Първите дни в българския офис на DataArt

Когато Макс Жданов получава предложението да заеме поста Вицепрезидент на дивизията “Travel&Hospitality” не се колебае дълго в решението си. Пред него остава възможността да поеме този ръководен пост и същевременно да продължи да живее в България, работейки от офиса на DataArt в София.

Знаех доста за компанията и за нейната корпоративна култура, тъй като имах познати, които вече бяха част от екипа на DataArt. Това до голяма степен улесни решението ми. Допълнителен плюс беше фактът, че позицията е свързана с технологиите в туристическия сектор, в който имам сериозен опит и който е моята страст“.

Според Макс Жданов, липсата на стриктна йерархия, свободата, която компанията дава, и грижата за служителите, отличават DataArt съществено от останалите компании в бранша. „Разбира се, като всяка бизнес организация, и тук целта е да се генерира печалба. Но начинът, по който това се случва, не е за сметка на комфорта на екипа, което е много важно“, допълва той.

Що се отнася до офиса в София, Макс споделя, че е изключително впечатлен от приятната атмосфера, перфектната локация и колегите, които го посрещат много приветливо.

Развойният център на DataArt в България все още не е толкова голям, колкото е този в Полша, Украйна или Русия, което позволява на екипа да е по-сплотен, всички се познават, обядват заедно и в същото време са част от огромна глобална компания, състояща се от над 2700 души“, разказва той.

Завръщане в Украйна – възможна перспектива или далечна алтернатива?

Макс признава, че не би могъл да каже как ще се развие животът му в бъдеще и дали България ще остане завинаги дом за него и семейството му. „Със сигурност знам, че към момента тук се чувстваме добре и в никакъв случай не съжалявам за избора, който направихме. Само времето ще покаже какво ни предстои оттук нататък, но каквото и да е то, България винаги ще бъде много специално място за мен, моята съпруга и двете ми деца“.