Любомира Атанасова-една лична история за женската сила

Любомира Атанасова-една лична история за женската сила
Любомира Атанасова се присъединява към екипа на DataArt малко след основаването на компанията в България. Тя е трятият служител, позицията ѝ е Мениджър Човешки ресурси. Малко след началото си в DataArt Любомира разбира, че е бременна.

— Разкажи ни за себе си.

— Казвам се Любомира Атанасова, щастливо омъжена и майка на две прекрасни деца. Присъединих се към отдел Човешки ресурси на DataArt България през юли 2016 година. Месец след това разбрах, че съм бременна с второто си дете. Бях много щастлива, разбира се. Но емоцията, която ме завладя веднага след щастието, беше притеснение. Тъкмо бях започнала в компанията, исках да съм пълноценна, да допринасям и да се развивам професионално. Едно майчинство може да попречи на това, дългото отсъствие определено може да окаже влияние.

— Как реагира директорът на компанията, когато му сподели новината?

— Виктор Андонов е изключително интелигентен и широко скроен човек. Бях сигурна, че ще срещна разбирателство и подкрепа от негова страна. Той се зарадва, разбира се. Едно дете винаги трябва да е повод за радост.

— Какво е чувството да си майка, съпруга и реализиран специалист?

— Милиони жени по света са запознати с това чувство. Едва ли ще кажа нещо различно от онова, което всяка работеща майка би могла да сподели. В момента малкото ми дете е на 4 месеца и аз реших да се върна към работата си. Един ден, докато бях в офиса, пропуснах първата ѝ дума. Това са рисковете, които майките поемат. Разбира се, че не е лесно. Но имам желание да се върна към служебните си задължения, защото имам емоционална връзка с работата си. От първия ми ден се почувствах в топла и семейна атмосфера в DataArt. В момента имам две основни призвания-да бъда майка и да бъда HR мениджър.

Всяка една функция, която изпълнява работещата майка, е отговорна и изморяваща. Жената, обаче, е силен хищник. Както има енергия да пази за децата си, така има енергия и да ловува за тях. Съвременният вариант на лова е работата. Жената се е адаптирала, приспособена е към трудности, в името на благосъстоянието на поколението ѝ. Въпреки, че живеем в динамичното си съвремие, ние не сме се откъснали от първичните си инстинкти. Затова винаги ще има жени, които съумяват успешно да бъдат професионалисти, майки, съпруги, домакини. Това е сила, която аз имам от майка си. Тя я има от нейната майка. Тя е завет. Заложена е в кръвта ни. Аз ще се погрижа дъщеря ми да я притежава. И поколението след нея.

— Какво ще кажеш на бъдещите майки в DataArt?

— Не отлагайте, не се страхувайте. DataArt винаги ще подкрепя жените, решили да станат майки. Не трябва да имат абсолютно никакви притеснения за работното си място. В DataArt има много семейни двойки. И не само двойки, но е и място, в което семейства работят заедно. Например аз и моята сестра работим заедно. Жени, бъдете смели, покорявайте професионалните върхове и знайте, че това няма да попречи на домашния ви уют. Едното не трябва да е за сметка на другото.